 |
| Генерал-майор Петро Григоренко |
16 октомври е знаменателна дата за украинците, запознати с житейския подвиг на генерал Петро Григорович Григоренко в историята на дисидентското движение в СССР и в частност в УССР, в борбата за демократични права на личността и за човешко достойнство и съвест. Името и делото му са непознати дори на много украинци, но неговата поразителна със своята честност и безпощадност автобиографична книга – изповед заслужава да бъде включена в училищната програма.
Петро Григоренко е роден през 1907 г. в село Борисивка, Запорожка област. Учи в Харкивския технологичен институт, бил е убеден комсомолец, завършва Военно-инженерната академия в Ленинград. По време на Втората световна война командва стрелкова дивизия, ранен е два пъти. Познава лично Брежнев, за когото пише унищожителна характеристика: „обкръжава се с „любимци”, неискрен, с кариеристки наклонности”. През 1945–1961 г. е преподавател, началник на катедра във Военна академия „ М. Фрунзе” (Москва), генерал-майор.
През септември 1961 г. говори на регионална партийна
конференция в Москва с предупреждение за заплахата от нов култ на личността и това води до неговия разрив със
системата. През февруари 1964 г. е арестуван и е подложен на принудително психиатрично лечение с измислена диагноза.
 |
| Ген. П. Григоренко в специализираната психиатрична клиника / Снимка: ua.krymr.com |
системата. През февруари 1964 г. е арестуван и е подложен на принудително психиатрично лечение с измислена диагноза.
Освободен е през април 1965 г. Работи като хамалин. Продължава правозащитната си дейност, защитава публично кримските татари, на които властите отказват правото да се върнат в родината (след депортацията им през 1944 г. и чак до 1989 г.), за което е наказан с четири години принудително психиатрично лечение (1970—1974 г.).
Тогава са нужни особено мъжество и несломимост (черти, които и сега, както и през всички времена, са безценни), за да се обърне към кримскотатарския народ (март 1968 г.) с думите: „Стига сте се обръщали с молби за справедливост към ЦК на КПСС и съветското правителство – те са главните виновници за престъпленията срещу вашия народ. Трябват решителни действия, защото това, което принадлежи по право, се изисква, за него не се моли”. Тази негова позиция му спечелва много врагове и в КПСС, и в КГБ.
Генерал П. Григоренко е един от основателите на Украинската хелзинкска група (ноември 1976 г.), член е на Московската хелзинкска група. Той е един от водещите представители на украинското националноосвободително и правозащитно движение през 70-те и 80-те години (заедно с Микола Руденко, Вячеслав Чорновил, Леонид Плюшч, Васил Стус).
Лишен е от съветско гражданство, след като заминава на лечение в САЩ (ноември 1977 г.). Живее в Ню Йорк,
пропагандира идеите на украинското правозащитно движение и на движението за независима Украйна по целия свят. Основава задгранично представителство на Украинската хелзинкска група. Умира в Ню Йорк на 21 февруари 1987 г. Погребан е на украинското гробище в Бънд Брук край Ню Йорк.
 |
| На среща с американския президент Дж. Картър |
Генерал-майор П. Григоренко се изправя решително срещу системата на една доста зряла възраст – когато е на 54 години. Поразителни са амплитудите на живота му, който е пример за това как да останеш верен на съвестта и човешкото достойнство. Хора като Петро Григоренко са пазители на националната чест, макар че е син на своето време – но преживява една колосална духовна еволюция. Заедно с Руденко, Стус и др. той става един от ярките представители на украинското национално течение в дисидентското движение в СССР.
По материал на Игор СЮНДЮКОВ, в. „День”
Няма коментари:
Публикуване на коментар